23.07.2015 г., 0:14

Гълъбите плакаха

1.1K 7 27

На улицата с дребните сърца
отново свирят струни уморено.
В калъфа на цигулката - перца
от гълъби, накацали смирено.


Трепери вече вдигнатият лък.
Едвам се плъзга звуци да извлича.
Търчат тълпите в своя рахатлък.
Не спира никой. Всеки го отрича.


Адажиото пак ще му е хляб.
Бутилка вино - плачещите ноти.
Цигулката прибира. Вече слаб.
В калъфа няма никакви банкноти.


Е, гълъбите плакаха поне!
Дори мечти му дадоха в отплата...
Прибрал перцата в празно портмоне
си тръгва цигуларят в тъмнината...


(Бакърена паничка)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докосва до сълзи, много човечност има тук! Браво!👏
  • Тъжно и много истинско.Дългът ни към човечността,културата и гълъбовите перца е огромен!
  • Ще ти разкажа една истинска история,понеже самата аз съм по професия музикант, чувала съм я от колеги - попитали един музикант "какво работиш" " свиря"- бил отговорът"."Абе то и аз понякога си свиря,но ти ми кажи какво работиш".Понеже така мислят за музикантите у нас,затова и сина и дъщерята си изкарват прехраната в чужбина.
  • Благодаря ти, Станислава! Понякога в дните се оглеждат не просто години, но живот!
  • Опцията "На този ден" ме доведе тук. Благодаря!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...