Хаосът
Във хаоса си има стриктен ред.
В безреда само облаците бягат.
Прелита птица. Каца самолет.
Децата скачат конче на тояга.
Добре е, че човек постига мир
единствено във смъртната си яма.
Че няма как маймунката в Заир
да стане негър в щата Алабама.
Макар и не за всички подреден,
светът ни стиска в бебешко юмруче.
Каквото ми е писано на мен,
на теб навярно няма да се случи.
Под слънцето, раззинало уста,
и под дъжда, надвесил черни стомни,
дали ще ни отмине участта
светът със добрина да ни запомни?
Или натам, където няма ред,
ще се зареем – дим от пепелище.
Човек не ни е брат, а самолет,
за който няма никъде летище.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
