Хей, казах ли ти вече?
Хей, казах ли ти вече?
Май съм влюбена…
В сърцето ми роди се светлина,
която даже нощем свети.
Споходи ме туй… малко позабравено,
зарито в пепелта на дните чувство.
И ме прониза слънчев миг,
росата утринна ме освежи.
Родих се в утрото на дните си,
безвъзвратно посивели… отново.
И птиците посрещаха ме с птичи трели…
Намери се онова красиво чувство,
изневиделица.
А аз – не знаех как да го приема.
Може би съм отживелица?!
Обърка се сърцето ми, отново…
И ме накара да потръпвам,
когато чуя нечий глас,
да онемявам пред думите и чувствата…
Преобърнах се на 360.
Светът ми малък сякаш оживя,
като на филм, но… черно-бял.
И от екрана някой сякаш ме обсеби.
От екрана някой поздрави ме,
усмихна се, подаде ми ръка
и ме поведе през своя свят – язвително раним…
И каза - бъди приятел мой, и верен!
Последвах го, вървях до него, тиха.
По-ниска и от крехките треви.
Но вътре в сърцето кътах
едно красиво чувство, може би…
Без страх последвах стъпките му леки.
Вървях…
Не помня колко вече,
по пътя ни, осеян с цветя…
Макар и пътят... да не бе от леките,
но сбъдна се и моята мечта…
NG/nnn
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
