18.06.2010 г., 9:02

Химн на Сопот

3.1K 0 4

      Химн на Сопот

 

Бунтовното ни минало

сред спомени не ще угасне:

герои са предците ни -

не се гаси туй, що не гасне!


Припев:

Закриля те Балкана,

наш Сопот - град любим,

ти с вяра силен стана

и духом несломим!


Амбарица белее се

сред сините простори ясни,

Родината гордее се

на Вазов с песните прекрасни!


Да следваме мечтите си -

градът ни по-красив да расне,

щастливи да са дните ни -

не се гаси туй, що не гасне!

 

Скъпи приятели, гласувайте на адрес http://himn.plovdiv24.bg/ и на сайта на Радио Пловдив http://radioplovdiv.bg/poll/pollWindow.php?pollID=28   за  "Химн на град Пловдив" - текст: Мариан Кръстев и музика: Владимир Джамбазов.    БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!

Може да чуете химна в изпълнение на Орлин Горанов ето тук:

http://www.youtube.com/watch?v=Cd0dr4PQVn0

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и от мен, Мариане!!!
  • Поздрав, Мариане! Наистина всеки град заслужава свой химн. И всеки има с какво да се гордее...
  • Красива ни е родината ,с балкани и простори сини...
    но няма ни я вярата..затрупана е в старите руини...
    Поздрави Мариан ,хубаво описваш... подкрепям!!!
  • Поздравления за патриотизма ти, Поете!
    Радваш сетивата!
    Светъл поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...