30.12.2022 г., 13:28

Хлапашка песен

316 1 3

ХЛАПАШКА ПЕСЕН

 

... дали защото вечер тишината със пухкави безмълвия ме гали,
и всякоя минута ми е свята – да скитам сам във варненския залив,
да си премислям щяло и нещяло, каквото преживял съм го до днеска,
със присмеха, че тленното ми тяло ще се превърне във абсурдна фреска,
че някой въобще от мен ще помни – дори един единствен стих! – за спомен –

 

пиян сархош и вакх, щастлив бездомник, нахлул при вас неканен, вероломен,
с надеждата, че утре две-три бири ще пийнем пак на Седмата ми пейка,
преди вдън поетичните делири душата ми – самотна! – да офейка,
син на Светата Истина – и глума, по-чист и от хлапе – ще си призная! –
бях адски ваш във всяка своя дума! – в безмълвиците светли на Безкрая.

 

29 декемврий 2022 г.
гр. Варна, 21, 20 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...