Храм
Посвещавам на всички, които вървят към храма и на празника на поезията!
Поезийо, ще вляза в твоя храм.
Отдавна чакам вън, на стъпалата.
Дали от скромност и дали от срам
не сбрах кураж да мина през вратата.
Поезийо, ще ти запаля свещ.
И жертва ще ти принеса, но скромна -
душа, възторг, надежда и копнеж,
и любовта си тъжна и бездомна.
Ще си намеря някой таен кът,
встрани от блясъка и суетата
и с поглед ще те търся всеки път,
когато ме ужили самотата.
Ще търся теб и твоя благаслов
и ще се храня с вдъхновени думи.
Ще пия само вино от любов.
И ще римувам разума с безумие.
Поезийо, ще вляза в твоя храм,
изгонена от себе си. Призвана
да бъда твоя жрица. Тайно знам.
Щом вляза в храма - там ще си остана.
Поезийо, ще вляза в твоя храм.
Отдавна чакам вън, на стъпалата.
Дали от скромност и дали от срам
не сбрах кураж да мина през вратата.
Поезийо, ще ти запаля свещ.
И жертва ще ти принеса, но скромна -
душа, възторг, надежда и копнеж,
и любовта си тъжна и бездомна.
Ще си намеря някой таен кът,
встрани от блясъка и суетата
и с поглед ще те търся всеки път,
когато ме ужили самотата.
Ще търся теб и твоя благаслов
и ще се храня с вдъхновени думи.
Ще пия само вино от любов.
И ще римувам разума с безумие.
Поезийо, ще вляза в твоя храм,
изгонена от себе си. Призвана
да бъда твоя жрица. Тайно знам.
Щом вляза в храма - там ще си остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
