Храм
Храм
Елеонора Крушева
Строих сърдечен храм
...сама из основи построих
и не от тухли и от вар,
с обич...с много обич изградих.
Приседнах вън на прага и...
зачаках...
да се роди-Той от моя стих,
път отворих,вдигнах бариери
и през живота тръгнах смело,
с надеждата... да ме намери.
Лятото премина бързо,
постели листи есента,
изви се вятър и пораздуха
чувствения нежен храм.
Поприпламна късен огън,
разпален от молитвени слова,
не стопли празните ми длани,
простих... за свойта самота.
Стоя във моя храм сега,
не очаквам и не боля,
обичта си в мен намерих,
със себе си – не съм сама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
