Хубава си, все още!...
Секат те грубо, вероломно,
и труповете ти изнасят те без жал.
А ний мълчим. Дори неволно
гнева си не изказваме. Печал...
Че мафията дървена била е
по-страшна и от тази с наркотик.
Ще кажеш някому, но после края
да сетиш може в някой хубав миг...
А ти болиш. И парят в тебе рани.
Смолистите сълзи засъхват по трупа.
Вековна си. И в тебе изтъкани
са много тайни, обич и борба...
Ех, горо моя, хубава си още,
докле не си изчезнала навек...
За тебе, горо, плача аз среднощем
и свивам от сълзите си букет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
