donchevav (Венета)
82 558
10.02.2015 г., 7:52 ч.

И цъфтят на дъното цветя 

  Поезия » Философска
575 0 14


To go below...

 

                        И цъфтят на дъното цветя…

 

 

Изгребах душата си

              от наноса речен,

от черната тиня,

              от блатната кал,

в стремежа към дъно -

             опора извечна

след всяко падение,
             след всеки провал.

 

 

Стените подронваха

             баластра и пясък,

събаряха камъни,

             и пълнеха пак

от мен издълбаното

             с болка и крясък -

от прясно посичане,

             от лутане в мрак.

 

 

Когато удари

             лопатата в дъно

и ясно разбрах,

              че е край – не боля,

претръпнала някак,

              покойно и сънно,

душата притихна

              и сякаш заспа....

 

 

А вън неусетно

              денят бе нараснал,

изпил бе на тъмната

               нощ дързостта,

и в топлия вятър

               усещане ясно

за младост и пролет

              отнейде  влетя.

 

 

И смътно почувствах

                как пролетна вяра

в душата заспала

                накапва сълзи,

лъчисто поточе

                как нежно прокара

по дъното сухо

        мълчани води…

 

 

И в чудото ново

               на ден бързолетен

бушуват в мен чисти,

               свещени реки.

Морето достигат

               и в порив заветен

  във океана

              преливат води.

 

 

И чувам в просъница

              как спотаени

дълбоките бездни

              стогласно шептят…

Там, нейде, на дъното,

              нежно пленени,

в душата ми светли
              корали цъфтят.

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=hdDVq9vSlhU&feature=player_embedded

 

© Венета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, благодаря ти, Ели, но съм убедена, че е обратното - и дори го написах като коментар под новото ти стихотворение на другото място тази сутрин - без да сме се наговарялиПоздрави, приятелко!
  • От теб се уча на метафорична образност, Вени...
    Благодаря!
  • Благодаря, Ели! Усмивки!
  • Благодаря, Светла, за прекрасните стихове! Точно такива сме...рушим...и изчегъртваме до дъно...Заради чистотата е сигурно! Поздрави!
  • ...река съм дива - бентове руша,
    камъни влача - кръвта си пречиствам.

    Сега от дрипи съвест си кроя
    и същност от отломки си съшивам.
    Но пак съм цяла! Изчегъртах те! Успях!
    Сега обичам! Напук на теб съм Жива!!

    Такива сме ние, жените - като реки - непредвидими!!
  • Благодаря ви за добрите думи:
    Мая
    Василка
    Ренета
    Трогнахте ме! Хубава вечер!
  • Стойне,висини си достигнала! Браво!
  • Прекрасно е, като песен се лее!
  • Благодаря ви!
    Таня
    Мира
    Жанет
    comeon
    Мина
    Стойна
    Толкова сте мили! Стоплихте ми сърцето! Поздрави от сърце!
  • Интересно, много оригинално и силно произведение:
    "И смътно почувствах
    каак пролетна вяра
    в душата заспала
    Интересно, много оригинално и силно произведение:
    " И смътно почувствах
    как пролетна вяра
    в душата заспала
    накапва сълзи,
    лъчисто поточе
    как нежно прокара
    по дъното сухо
    мълчани води..."

    Поздравявам те и ти желая хубав ден!
  • Прекрасна творба!
  • Лее се направо
    А този коралов цъфтеж е като мигаща надежда в края.
    Хубав стих!
  • Толкова мелодично,толкова хубаво.....Поздравления!
  • Чудесно!
Предложения
: ??:??