И цъфтят на дъното цветя
To go below...
И цъфтят на дъното цветя…
Изгребах душата си
от наноса речен,
от черната тиня,
от блатната кал,
в стремежа към дъно -
опора извечна
след всяко падение,
след всеки провал.
Стените подронваха
баластра и пясък,
събаряха камъни,
и пълнеха пак
от мен издълбаното
с болка и крясък -
от прясно посичане,
от лутане в мрак.
Когато удари
лопатата в дъно
и ясно разбрах,
че е край – не боля,
претръпнала някак,
покойно и сънно,
душата притихна
и сякаш заспа....
А вън неусетно
денят бе нараснал,
изпил бе на тъмната
нощ дързостта,
и в топлия вятър
усещане ясно
за младост и пролет
отнейде влетя.
И смътно почувствах
как пролетна вяра
в душата заспала
накапва сълзи,
лъчисто поточе
как нежно прокара
по дъното сухо
мълчани води…
И в чудото ново
на ден бързолетен
бушуват в мен чисти,
свещени реки.
Морето достигат
и в порив заветен
във океана
преливат води.
И чувам в просъница
как спотаени
дълбоките бездни
стогласно шептят…
Там, нейде, на дъното,
нежно пленени,
в душата ми светли
корали цъфтят.
https://www.youtube.com/watch?v=hdDVq9vSlhU&feature=player_embedded
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Всички права запазени
Поздрави, приятелко!
