23.10.2007 г., 9:10 ч.

И да, и не ...  

  Поезия
524 0 2

Помиташ всичко
като вятър.
Възраждаш всичко
като лято.
Казваш много
като звук от птичи крясък.
Не обещаваш нищо
както морски пясък.

И искам те
безумно, без утеха.
Но не искам теб,
 а само топлата ти дреха.

Ти си твърде много -
аз така не мога!
Ти си твърде "друго" -
а аз съм твърде своя!...

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??