29.01.2013 г., 12:47 ч.

И да не признаеш... 

  Поезия
527 0 0

И да не ме погледнеш никога, все таз,
мечтите ни си съществуват,
и да не проговориш повече за мен, все таз,
очите тайно ще си контактуват.
И да те няма тука, все е таз,
и без това те нямаше, любов,
и да плача, пак си е все таз,
всъщност съм си пак в тоз ръждив обков.
И да се моля, е все таз,
аз знам, че ще те срещна в съня,
и да отричаш - все е таз,
че те е страх, не мога да те обвиня.
Че пак мълчиш, ми е все е таз,
и да го кажеш, гледаш ли в очите?
И да ти пиша - все е таз,
 нали и ти усещаш тая тежест в гърдите?!

© Авелина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??