И да не признаеш...
904
0
0
И да не ме погледнеш никога, все таз,
мечтите ни си съществуват,
и да не проговориш повече за мен, все таз,
очите тайно ще си контактуват.
И да те няма тука, все е таз,
и без това те нямаше, любов,
и да плача, пак си е все таз,
всъщност съм си пак в тоз ръждив обков.
И да се моля, е все таз,
аз знам, че ще те срещна в съня,
и да отричаш - все е таз,
че те е страх, не мога да те обвиня.
Че пак мълчиш, ми е все е таз,
и да го кажеш, гледаш ли в очите?
И да ти пиша - все е таз,
нали и ти усещаш тая тежест в гърдите?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Авелина Всички права запазени
