И МЕ ПОТУПВАТ ПО РАМОТО
И МЕ ПОТУПВАТ ПО РАМОТО
На мен ми се смеят: наивен съм бил,
глупав – и, в кой свят съм, всъщност?
Стига съм мислил като дебил.
Що за архаична същност?!
Как не разбирам, че в този лош свят
всеки краде или мами.
Може ли с честност да станеш богат? –
и ме потупват по рамото.
Скубят те всички, като петел.
Нима ще им правиш метани?!
Там, накъдето ти си поел,
всички са с кожи съдрани.
Скрупули, братко, недей да държиш,
иначе глад ще те хване.
Онзи с BMV-то – ясно го виж! –
кисне и той в Социални…
Ако си свестен, не струваш и грош –
пак ме потупват по рамото…
Аз ли съм глупав, светът ли е лош,
дяволът знае си само.
1997 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
