22.11.2005 г., 21:52 ч.

И МЕ ПОТУПВАТ ПО РАМОТО 

  Поезия
748 0 4

И МЕ ПОТУПВАТ ПО РАМОТО

 

На мен ми се смеят: наивен съм бил,

глупав – и, в кой свят съм, всъщност?

Стига съм мислил като дебил.

Що за архаична същност?!

 

Как не разбирам, че в този лош свят

всеки краде или мами.

Може ли с честност да станеш богат? –

и ме потупват по рамото.

 

Скубят те всички, като петел.

Нима ще им правиш метани?!

Там, накъдето ти си поел,

всички са с кожи съдрани.

 

Скрупули, братко, недей да държиш,

иначе глад ще те хване.

Онзи с BMV-то – ясно го виж! –

кисне и той в Социални…

 

Ако си свестен, не струваш и грош –

пак ме потупват по рамото…

 

Аз ли съм глупав, светът ли е лош,

дяволът знае си само.

1997 г.

Добрич

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много истински стих!
    До болка позната истина.
    Не си глупав,нито светът е лош,само алчноста променя хората и мисленето им.Радвай се,че не си се променил!
    Това е хубавото !
  • Все едно чувах тези, които ми казват "Ти не си за този свят.Трябвало е да се родиш в друго време и на друго място". Не е лесно, а ? За стихотворението /6/
  • Много благодаря!
  • Ооо, имам си съгражданин Мн талантлив при това....Усмивка от мене
Предложения
: ??:??