21.03.2024 г., 20:44

И рече розата...

649 0 0

И рече розата: 
„Едно ми е 
цъфтежно

 

и пролетно, 
и тъй 
световъртежно,

 

и главоломно, 
и необяснимо 
нежно,

 

и  о̀бично, 
и знойно, 
и безбрежно!“

 

И разцъфтя,
 и се небе 
прехласна

 

пред прелестта
и пред 
дъхавостта ѝ,

 

а тя 
усмихна му се
съпричастна

 

и вдъхнови го
да разпространи
благодатта ѝ!

 

.........................................

 

Тъй роза 
и небе
се единиха

 

и дирещи любов
им я 
дариха!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...