И това ще отмине:
дъжд, изплетен от слънце,
в разтопени комини -
сиви облачни вълци.
Капят птичи въздишки
върху цветно одеяло -
диша времето. Пише
и рисува начало:
с минзухарени пръсти
как се галят тревите,
стръмен вятър как пръска
пеперуди в очите.
После пак ги събира -
по дъгата потичат.
Тича времето. Спира
и по листа ми срича.
© Христина Мачикян Всички права запазени