19.06.2007 г., 11:12 ч.

...и утре... 

  Поезия
657 0 6

Сякаш времето
се умори да утешава,
да узряваме във него,
да боли. Истината
да остава невидяна,
докато прегръщат се
все същите лъжи.

И светът се умори
от повтаряни модели.
И сме тук, ала не сме.
И сме двама, ала зная,
моето парче небе
не побира тази стая.

И се питам накъде?
Нещо се пропука,
като отговор дойде -
капчица любов... и утре...

© Николинка Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??