Иди си, Любов
не идвай, без да съм те викала.
Не можеш да превърнеш сълзите в усмивки,
болката в радост,
безсънните ми нощи - в сладък сън.
Не се завръщай при мене, Любов,
не се завръщай, без да съм те чакала.
Не искам да строя въздушни кули,
в които да живея в самота.
Не искам да си само миг, Любов,
не искам да си само спомен, нито минало.
Ако не можеш да си истинска, красива -
върви си. Върви си и ме остави сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Станчева Всички права запазени
Браво за стихотворението,много е хубаво!!!/6/
Затова - не затваряй сърцето си и не се вкопчвай в миналото.Усмихни се!