Малка сладка и красива,
в ъгъла на своят дом се скрила...
Какво ли прави там,
ох на кака как ще я изям...

Да това е мойта мишка
Беболинка тя се казва
от моята тъга разкътава всяка нишка
Ех как обича да приказва

Радва  ме със своите игри
ах къде се скри-кажи?
но ми липсва и едно...
не може да спи в мойто легло

Мама казва -не
ще направиш боклук
е защо пък -Не?
ще си остане тук!

Спор голям настава
и се разиграва тук една жарава
ала Беболинка само гледа
и се чуди на своята победа

-Нима трябваше сега
да се скараш с твойта мамичка добра?
Аз унивам за миг
и в секундата чувам радостен вик

Добреее!
Щом така иска моето мило и свидно дете.
Обичам те мамо добричка,
но обичам и всяка игричка