15.10.2005 г., 19:50

ИГРА НА ЛЮБОВ

1.4K 0 3

Какво е нашето-игра ли,
защо държиме се като деца?
обичам само тебе не разбра ли
не се съмнявай ти в това.

На криеница ли ще си играем,
големи май сме за това,
така че нека си признаем
неможеме един без друг-това е любовта.

Когато някой ден омръзне ти играта,
ще дойдеш кротък и смирен
ще разбереш това ни е съдбата,
родена съм за теб и ти за мен.

Ще заживееме щастливо чак до края,
като във филмите със хепи енд,
но стига вече,май много си мечтая
живота не е Дисни Ленд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...