Какво е нашето-игра ли,
защо държиме се като деца?
обичам само тебе не разбра ли
не се съмнявай ти в това.
На криеница ли ще си играем,
големи май сме за това,
така че нека си признаем
неможеме един без друг-това е любовта.
Когато някой ден омръзне ти играта,
ще дойдеш кротък и смирен
ще разбереш това ни е съдбата,
родена съм за теб и ти за мен.
Ще заживееме щастливо чак до края,
като във филмите със хепи енд,
но стига вече,май много си мечтая
живота не е Дисни Ленд.
© Милена Иванова Всички права запазени