18.11.2007 г., 21:59

Играчка

Поезия » Любовна

1.2K 0 4

Ужасно трудно е да си играчка...
Да бъдеш кукла в нечии несигурни ръце...
Да те погалят, да те гушнат... после да те смачкат...
Какво пък толкоз!?... Няма още кукла със сърце!

И всеки път, щом пак във самота потъват,
при нея идват, за да прегърнат своята марионетка нежно!
А щом се утешат, с усмивка те горещо я целуват
и я захвърлят пак във ъгъла небрежно!!!

Така присвита и безмълвна в тъмнината,
без дъх оставена отново тук,
тя знае - ще се върнеш и с надежда те очаква,
макар че точно ти захвърли я като боклук!!!

А щом спокоен си отидеш
и я запратиш пак във ъгъла, сред тишината,
за миг се спри, заслушай се и там ще чуеш
смеха на нейния жесток убиец - самотата!

Аз зная - куклите не могат да обичат!
И няма още кукла със сърце!
Ала защо сълзи горещи без следа се стичат,
проблясват по безмълвното й порцеланово лице!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

desito_t (Десислава Танева)

Великолепно е!Поклон!Одавна не бях чела толкова разтърсващо стихотворение!Поздрав!

2008-01-21T20:28:48+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Дани, невероятна чувствителност има в теб ! Ох... много е силен и въздействаш стихът ти, прекрасен е, макар и тъжен ! Прегръдки !

2007-11-21T23:24:44+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Ти не си кукла, Даниела !
Ти си кукловода на живота си.
Поздравления !!!

2007-11-18T22:22:19+02:00
Cvetenseto (Цветомира Тинкова)

Ужасно е, да! Поздрави!

2007-11-18T22:21:09+02:00