23.08.2022 г., 21:27

Играта приключи

1.2K 0 0

Някой ме спря!

Блъсна се в мен!

Крак ми подложи

доволно втрещен!

Посочи ми с пръст

посоката вярна,

която счете за

най меродавна.

Вдигна тревога...

Заби и камбана...

Да бъда, като всички!

Две мнения няма!

Наложи ми силово

да гледам натам,

където доволен

бе заложил капан.

Превърза очите ми.

Впусна ме в танц.

Проглуши и ушите ми

с преповтарящ каданс.

Да правя и действам

както той ми диктува.

Без мисъл и разум.

Както той съществува...

Без да чувствам любов,

състрадание, съпричастност.

Бил създаден съм просто,

да седя... безучастно...

Да консумирам на воля.

Да затъпявам полека.

Да не търся истина свята,

Тя не принадлежи на човека.

Защото вече е късно...

Заложил съм всичко.

Стените високи

притискат по-силно.

Незащитен и раним

вече нямам си нищо!

 

Оправданата глупост

не струва паричка!

Предаден от вяра,

живял без надежда

днес човекът умира и

трудно проглежда...

Пътят му свършва

Той такъв го избра!

Хайде, сбогом човеко!

Приключи твойта игра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...