22.08.2007 г., 19:43

Илюзия

906 0 2
Мечтая цветно, в розово почти,
в дрехи ярки обвивам себе си, нали.
Играя щастие, усмивка ведра
на лицето ми цъфти.
Смехът ми като ручей
по камъните ромоли.
Залъгвам себе си, че щастие
е туй, а вътрешно сърцето ми гори.
Повярвах на илюзии лъжливи,
грехът ме пари и боли,
боли, но трябва да се смея,
да имитирам щастие почти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...