Илюзия
Вярвам, че не си измисляш,
сигурен съм, че не е измислица морето,
не е измислица и любовта.
Реално е обърканото детство.
Илюзорни може би са само ръцете силни на баща ми,
гласа му бучащ красиво в къщи,
безкрая морски, лунните сонати,
луминисцентно-празничните сънувани усмивки,
шума объркан от смеха хорски от казиното на плажа,
гълъбоокото ми чувство детско за добруване,
масажа от целувките по детските ми скули, ...