p7795 (Кармен николова)
40 0
21.05.2015 г., 20:39 ч.  

Илюзия 

  Поезия
351 0 1

Представях си нещо

и в него аз вярвах,

макар че за него

да нямах представа.

 

Ала съм вече

голяма за драма,

и веч се надявам 

да няма измама.

 

Но днеска разбирам

животът е рая,

и в него аз дишам,

да мечтая за двама.

© Кармен николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А защо последният ред да не е "за двама мечтая"?

    Първата строфа е добра.

    Тези форми "веч" са поостарели малко, като за нашата реч.
Предложения
: ??:??