21.05.2015 г., 20:39  

Илюзия

569 0 1

Представях си нещо

и в него аз вярвах,

макар че за него

да нямах представа.

 

Ала съм вече

голяма за драма,

и веч се надявам 

да няма измама.

 

Но днеска разбирам

животът е рая,

и в него аз дишам,

да мечтая за двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кармен николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А защо последният ред да не е "за двама мечтая"?

    Първата строфа е добра.

    Тези форми "веч" са поостарели малко, като за нашата реч.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...