Инатиш се като мъничко дете
Като алергичен си от мен,
бягаш в другата стая.
Инатиш се като мъничко дете,
а накрая - аз "си го отнасям".
Пак като чужди, но заедно.
Пак непознати, но наизуст се знаем,
пак по нощите размахваме шпаги
и вдигаме под тревога града.
Пак на граждани после се правиме,
пак с усмивка сме, уж, на лице,
а вътре в нас - зейнали раните,
като бездънни ями, нелечими са те.
Но си прощаваме.
И така продължаваме.
Денят да чакаме и нощта.
Всички спят,а у дома - светят лампите,
ти ме гониш,а при мен не идваш сам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Но пак си ги обичаме и ги гледаме