14.10.2014 г., 10:13 ч.  

Insomnia 

  Поезия
551 0 3
В одър от болка ме мятат кошмари.
С очи отворени сънувам спомени.
Тялото от недокоснати допири пари,
в гърлото - буца от думи отровени.
Въглен раздухан изгаря гърдите ми.
Нервно пулсират напрегнати вени.
Бавно отвътре изтляват мечтите.
После се раждат пусти вселени.
Черна нощ – злобна безпътница.
Да не дойде утрото вън караули.
И осъден на вечна безсъница,
аз се моля да свърши сънят ми…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чорбаджийски Всички права запазени

Предложения
: ??:??