angelch (Ангел Чорбаджийски)
8 5
14.10.2014 г., 10:13 ч.  

Insomnia 

  Поезия
521 0 3

 

В  одър от болка ме мятат кошмари.

С очи отворени сънувам спомени.

Тялото  от недокоснати допири пари,

в гърлото - буца от думи отровени.

 

Въглен  раздухан  изгаря  гърдите ми.

Нервно пулсират напрегнати вени.

Бавно отвътре изтляват мечтите.

После се раждат  пусти вселени.

 

Черна нощ – злобна безпътница.

Да не дойде утрото вън караули.

И осъден на вечна безсъница,

аз се моля да свърши сънят ми…

© Ангел Чорбаджийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... недокоснати допири с форми причудливи
    Времето е някъде отмъкнало.
    От болка ли, от смях ли се превиваме...?
  • Много чувство има в стиховете ти. Чела съм ги много пъти, но така и не мога да намеря точните думи да ги коментирам. Как се коментира чувство?

    Само тава:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=179378
  • Много потискащо стихотворение.Само разочарование.
    Кошмарите не си отиват и с финала.
    Пожелавам ти повече борбеност и ведро настроение!
Предложения
: ??:??