ИНТЕР 
Р.Чакърова 

Я помню чудное мгновение... 
Уен скивъл съм тъ в онзи бар... 
Кютюк, до умопомрачение 
напрай мъ с твоя адски чар... 

Ни Буда, ни Аллах, ни Господ 
ни моът мъ спаси... Хептен!... 
Ту би, ор нот ту би???  Въпросът 
загнездился тагда у мен... 

И долга... Лонгли съм киризил 
шармантните ти льо бедра 
и дрийм възникна - как ще влизам 
(дийп, крейзи!!!...) в твоите недра!... 

Анданте третото уиски 
отпивах като будала... 
И молто, ама молто исках 
да вдигна твоята пола!... 

Но Монтаг сутрин се събудих 
агейн самотен и измамен... 
Енд фийлинг стюпед и възбуден, 
с възглавницата сал цузамен... 

Кардуля му тупти и блъска 
от таз несбъдната амур... 
Я знаю, че си онли гъска...
Енд ай ем гранде чукундур!... 

Лондон 2016'