Искам...
Искам си мечтите със лъчите,
песните, на устните накацали,
искам си сиянията на звездите,
утрините, в росното сънувани!
Искам си усмивките със лятото
и небето, синьo от лазурие,
там, където стигат ми крилете
с вихренни дихания в гърдите!
Искам музиката на съня ми,
в такт със танца на луната,
да ме носи на крилете си
и да ме опива с песента си!
Искам себе си... сега разбирам,
че не съм научена да взимам.
Всъщност, то не ми и трябва много,
щом с душата мога да обичам.
Щом от шепа пръст в дланта ми,
цвете бяло никне и разцъфва,
щом през цветните стъкла в очите
виждам как светът се възродява.
Тъмното на дните с ключ заключвам.
Светлото от нощите събирам.
Във сърцето си с любов зазиждам-
вяра, със надежда да обичам!
песните, на устните накацали,
искам си сиянията на звездите,
утрините, в росното сънувани!
Искам си усмивките със лятото
и небето, синьo от лазурие,
там, където стигат ми крилете
с вихренни дихания в гърдите!
Искам музиката на съня ми,
в такт със танца на луната,
да ме носи на крилете си
и да ме опива с песента си!
Искам себе си... сега разбирам,
че не съм научена да взимам.
Всъщност, то не ми и трябва много,
щом с душата мога да обичам.
Щом от шепа пръст в дланта ми,
цвете бяло никне и разцъфва,
щом през цветните стъкла в очите
виждам как светът се възродява.
Тъмното на дните с ключ заключвам.
Светлото от нощите събирам.
Във сърцето си с любов зазиждам-
вяра, със надежда да обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
