27.06.2007 г., 23:01

ИСКАМ

723 0 2

                       Искам да съм роза в косите ти.

                       Искам да съм ухание в сърцето ти.

                       Искам да съм вкусът на устните ти.

                       Бих искал да съм част от живота ти.


                       Ти се появи и изчезна в тишината.

                       Ти беше слънцето и луната.

                       Сега си музика в душата ми.

                       Ти, която ми остави спомени щастливи...


                       Къде си ти сега и къде е радостта?

                       Това се питам доста често.

                       Къде е нежността?

                       Ти беше красива и добра, но ти липсваше увереността.


                       Аз бях твоя принц, а сега съм само аз.

                       Ти беше моята мечта, която започнах, без да довърша.

                       ДА съжалявам ли сега, след като разбрах толкова много нещa?
                       Няма смисъл, след като те обичам и сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • БЛАГОДАРЯ
  • Ето това е вече Красота...
    танцувай с мен под дъжда...
    за миг ще те прилаская...
    искам лицето ти в лъчи да извая...
    Но стига игра на думи...
    поздравявам те без думи

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...