Какво си спомняш за мен?
Кой ли миг, кой ли ден,
коя ли наша кратка среща?
Дали има поне един момент,
в който с мене бил си щастлив?
Сега те няма, тъй си далеко,
но аз помня, помня само едно,
беше сам, отчаян, нещастен
стоеше на стола тъй обезверен,
със скръстени ръце, объркан,
а аз исках да те целуна,
да те прегърна, да те докосна, ...