15.05.2006 г., 12:16

Искам да съм обичана

1.2K 0 5

Искам отново да обичам,
със споделени чувства,
и със сбъднати мечти.

Искам отново да ревнувам,
от ревността да ме боли,
но след теб все не се получава.

Искам отново да се страхувам
от погледа на хорските очи,
да се крия и проклинам...

Искам отново да чувам
”Обичам те” ...
изречено само за мен.

Искам, но тебе оставих,
а друг не иска да ми го даде!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надя...просто отиди и му кажи
    "Пред планината аз ти казвам:
    0бичам те! Това е всичко.
    Със тези думи се наказвам?
    Не-Аз се обричам.
    Обичам те! Това е всичко."
    А.Германов
    Казвам ти добронамерено...чалгата не е поезия...просто се редят думички по мелодията и се нагласят римички а понякога се и крадът идеи на стоиностни поетеси ( например от Ваня Петкова ..."Води ме в някоя квартална кръчма"..)Пайнер си има щатна римувачка и едва ли ще успееш да се пребориш с нея
    въпреки това обичай...това е най-важното което остава след стихчето ти
  • Дали???
  • Много хубаво и прочувствено!Личи,че го обичаш,намери го.
  • Поздрав!!!!!!!!!!!!! 6
  • Обичай и ще си обичана!!! Но не ревнувай - това е болест.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...