Искам те във мен, навътре,
надълбоко колкото се можe,
за да не мога от сърце да те измъкна,
ако бръкна, ако се наложи.
Искам те дълбоко вкоренена,
закотвила се към душата,
и дори от моя глупост да си наранена,
де не ме оставяш в ноктите на самотата.
Искам те в очите ми стаена,
задържаща във слабост рухваща сълза,
искра в зеницата ми отразена,
от погледа на влюбена жена.
Искам те във тясното ми гърло,
само с теб да мога да издавам звук,
искам те свирепо и безумно,
искам те до мен сега и тук.
© Деян Димитров Всички права запазени