Искам те отново
Искам пак да те имам,
искам пак да бъдеш само мой,
искам пак сърцето ми да намери покой
до твоето...
Искам пак да ме обичаш
и с мен пак да тичаш,
по поляните на щастието
и нещастието.
Искам те до мен сега,
искам да спра да шептя името ти през сълзи в нощта.
Седни до мен за малко,
даже и да е за много кратко.
Кажи, че ме обичаш, дори да е лъжа,
остани при мен за малко във нощта,
а после отиди при нея,
не я оставяй кото мен сама..
Красива е - видях,
обичаш я - разбрах
но знай:
аз съм по-добра
и ще те обичам до край.
Ти разбра ли какво направих аз за теб?!
Колко сълзи аз изплаках,
колко много кръв пролях,
но продължих да ти помагам
и опитвах се от теб да избягам,
но безуспешнo,
да те забравя никак не е лесно.
Погледът ти ме преследва денонощно,
пред теб съм като безпомощно
дете,
плача и боли,
но обичам те, прости.
Колко много ти ме нарани,
как малко по малко ти щастието в мен уби.
Искам да те забравя, но уви...
Не мога да те изтрия от ума си,
не мога да те прогоня от съня си,
Питаш ме за какво все мечтая,
кой с погледа си искам да омая,
Аз всеки път искам да кажа твоето име,
но не мога...
Страх ме е как любовта ми ще приемеш,
сигурно ще ми се присмееш,
но боли ме, не отричам,
и за жалост винаги ще те ОБИЧАМ...
искам пак да бъдеш само мой,
искам пак сърцето ми да намери покой
до твоето...
Искам пак да ме обичаш
и с мен пак да тичаш,
по поляните на щастието
и нещастието.
Искам те до мен сега,
искам да спра да шептя името ти през сълзи в нощта.
Седни до мен за малко,
даже и да е за много кратко.
Кажи, че ме обичаш, дори да е лъжа,
остани при мен за малко във нощта,
а после отиди при нея,
не я оставяй кото мен сама..
Красива е - видях,
обичаш я - разбрах
но знай:
аз съм по-добра
и ще те обичам до край.
Ти разбра ли какво направих аз за теб?!
Колко сълзи аз изплаках,
колко много кръв пролях,
но продължих да ти помагам
и опитвах се от теб да избягам,
но безуспешнo,
да те забравя никак не е лесно.
Погледът ти ме преследва денонощно,
пред теб съм като безпомощно
дете,
плача и боли,
но обичам те, прости.
Колко много ти ме нарани,
как малко по малко ти щастието в мен уби.
Искам да те забравя, но уви...
Не мога да те изтрия от ума си,
не мога да те прогоня от съня си,
Питаш ме за какво все мечтая,
кой с погледа си искам да омая,
Аз всеки път искам да кажа твоето име,
но не мога...
Страх ме е как любовта ми ще приемеш,
сигурно ще ми се присмееш,
но боли ме, не отричам,
и за жалост винаги ще те ОБИЧАМ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
