Искана
В студения каменен град,
покрит от задушливия сив прах,
ти ходиш самотен и плах.
По дългите улици черни.
Покрай грозните, тъмни таверни...
Попиваш тъгата на другите,
споделяш мълвата с бордюрите,
крадеш от живота на улиците.
Вглъбен в лирични проблеми.
Изтощен от гневни кроежи.
Умъртвен от жалки копнежи.
Мъглата безплътна поглъща те,
тишината грижовно прегръща те.
Съвестта кръвожадно разкъсва те.
Ходиш с часове, години, векове
и се молиш да не спре...
Тази разходка гибелна
те води към тишината... искана.
покрит от задушливия сив прах,
ти ходиш самотен и плах.
По дългите улици черни.
Покрай грозните, тъмни таверни...
Попиваш тъгата на другите,
споделяш мълвата с бордюрите,
крадеш от живота на улиците.
Вглъбен в лирични проблеми.
Изтощен от гневни кроежи.
Умъртвен от жалки копнежи.
Мъглата безплътна поглъща те,
тишината грижовно прегръща те.
Съвестта кръвожадно разкъсва те.
Ходиш с часове, години, векове
и се молиш да не спре...
Тази разходка гибелна
те води към тишината... искана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рен Леан Всички права запазени
