ИСКАШ ЗА МЕНЕ ДА ПИШЕШ...ПИШИ!
Искаш за мене да пишеш...
Пиши. Драскачите с мен си
изкарвате хляба.
Какво искаш да знаеш...
Кажи! И не ми спирай потока от хора!
Колко ми даваш? На 32 съм.
Е, може и да младея. Като се завия
в палтото на кея – минавам и за дете.
Инвалид съм. Нямам крака...
Полулегнал съм в тая количка.
Тя всъщност е прогнила дъска,
с две колела, на която и казват – двуколка.
Така съм роден. За майка ми
нищичко няма да кажа...
Ето виждаш ме... Просяк съм
и отрепка за някои – на които
им се услажда винаги хляба.
Завистилив съм. Затова
от сутрин до вечер ги мразя.
Мразя, че имате всички крака,
а аз не мога даже да лазя...
Иначе умен съм. Сам се научих,
сам, да чета и да пиша...
Имам акъл. Политик можех
ако имах крака даже да стана...
Я сега ти ми кажи... Защо толкова
искаш за мене да пишеш?
На кой му пука за мойта съдба...
Аз за нея само нощем си плача.
Знаеш ли – я напиши, че утре
тръгвам сам за Европа...
По Великден и Цветница – щедри са
ще си изкарам... Знам какво е просия,
Че тук без пенсия ти ми кажи –
как да живея?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
