За грях не мисля
да призная,
че те искам.
И срам не чувствам,
че ще пиша
за това.
Не виждам смисъл
от укриване
на истини.
Не чувствам
нищо общо
със вина.
И измислям...
разлистени,
избистрени,
убийствени,
мисли...
Неспирно
и искрено!
Несигурно!
Искрово!
Искай ме...
Очите ми отказват
все с плач
да се наказват.
Сърцето ми отказва
да мълчи.
А гори!
Ръцете ми не спират,
със стих листа
раздират.
Страстта пулсира
във утробата
на моите очи.
© Цвети Пеева Всички права запазени