Истина
Бях тишина в земята на писъци...
Бях светлина в мрака на дните ни!
Бях сълза в очите на вярващ... и защо?
Бях човек, но мразен от много.
Чувстваш ли, попита ме времето...
Държиш ли на човешкия род?
А сутрин, когато се миеш...на любовта
ли държиш? Вярваш ли?
Съдбата ражда герой...
Светът е измамна игра!
Раждат се и умират герои...
Но в тъга гине Света.
Аз и ти ...мечтатели луди.
За любов на всичко готови...
Но лъжата тъгата избутва
заблудата, тя лудост е дива.
Самота,бях тишина,
но вече крещя, защо?
Боли,предадоха мене.
Бях добрина,но сега съм самотник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
