Истината винаги тежи...
Не казвам нито
думичка насила,
присяда ми на
гърлото и драска,
сякаш сажди със
водата съм изпила -
отдавна хвърлих
глупавата маска.
Не ми подхождат
късокраките лъжи
и плоски оправдания
за "сбогом",
истината винаги
в сърцето ми тежи,
до устните ми
стига мимоходом.
От премълчаване
болеше ме душата,
сега говоря,
вече спря да ме боли,
подредих по букви
мислите в главата,
дъждът пороен
стихна, вече не вали.
Истината не е
трудна за преглъщане,
грешно е - от чуждото
халал не взимам,
тя ми е единствен
път - за връщане,
ако поискам прошка,
вярвам - ще я имам.
думичка насила,
присяда ми на
гърлото и драска,
сякаш сажди със
водата съм изпила -
отдавна хвърлих
глупавата маска.
Не ми подхождат
късокраките лъжи
и плоски оправдания
за "сбогом",
истината винаги
в сърцето ми тежи,
до устните ми
стига мимоходом.
От премълчаване
болеше ме душата,
сега говоря,
вече спря да ме боли,
подредих по букви
мислите в главата,
дъждът пороен
стихна, вече не вали.
Истината не е
трудна за преглъщане,
грешно е - от чуждото
халал не взимам,
тя ми е единствен
път - за връщане,
ако поискам прошка,
вярвам - ще я имам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
