Истинска
Простете ми! На себе си приличам.
Емоциите си не мога да прикривам.
Понякога в очите ми вали,
в душата ми гърми и колабирам.
Не мога да съм друга. Аз съм аз.
Личи ми, щом съм тъжна, наранена.
И дяволчето в мен надига глас
търпимостта ми, щом е нарушена.
Не се сърдете! Аз съм си такава-
когато ми е криво, ми е криво.
Не се научих маски да поставям
и да се правя, че не ми е сиво.
А щом затихне бурята във мен
и слънчице отново се засмее,
всеки лъч по мен е отразен,
и аурата ми във златисто грее.
На себе си приличам- истинска.
И в студ, и пек, животът продължава.
Добра и лоша, мрак и светлина...
Комуто не понасям, да прощава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
