Те се обичаха.
Обичаха да се вбесяват,
да правят любов,
да се нараняват.
Да спорят кой на какво е готов
и взаимно да се влудяват.
Обичаха недостатъците си,
копнееха за гласовете си,
потъваха в измислиците си
и се отдаваха на бесовете си.
Те се отричаха.
Отричаха себе си,
отричаха любовта си,
после отричаха всичко
и се оставяха на страстта си.
Те се приемаха.
Приемаха глупостта си,
приемаха съдбата,
приемаха реалността си
и си чуваха сърцата.
Те се сбогуваха
и дълго не се спогаждаха.
Те се погубваха
и пак един за друг се прераждаха.
Те се обичаха, нали?
Истински.
И само това ги спаси.
© Галина Кръстева Всички права запазени