29.08.2007 г., 17:55

Историята ни през вековете

814 0 3
В историята ни, през вековете,
страната ни посрещала е ветровете.
Велика! Красива! Със горда осанка
се сблъсква с несгоди на тъмната сянка!

С вярата чиста във Божия кръст,
пречупва греха на страшната мъст
и с радост безмерна напред тръгва тя,
да изгради достойно свойта съдба!

Но трудно е! Дебне я мракът зловещ,
за да я прати на дъното в адската пещ
и въпреки всички неволи се бори,
за да достигне желаните светли простори...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих , Лиана и Гери е права, защото темата и идеята са многообхватни, ти можеш да напишеш още много такива стихове.Прекрасно е , че си сетила за това . С обич.
  • Наистина си права Гери!
  • Липсва ми трети куплет, в който да кажеш нещо за тези, които са бъдещето на тази велика Страна... Това не е критика, а само моето скромно мнение. Стихът е чудесен, харесва ми и ме кара да се гордея с автори, като теб. Просто ми се струва незавършен. Ти прецени дали съм права...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...