Ежедневни приключения 18
...
Ееее, най-накрая -
взеха ме на планина "Омая"!
Пак е жега...
Покрай близката рекичка е прохлада.
Ще намеря подходяща гега
билото да изкатеря,
да потърся водопада...
Но дали ще го намеря?!
Не разчитам и на мама,
ориентация не й приляга, 
филмите, изгледани, забравя, 
в живота как ли се оправя?!
На туй място много пъти е била,
сякаш за първи път дошла.
Най-добре е да помагам,
на носните си "органи", най-вече, се надявам.
Имам четири крака, 
пътя пъргаво ще извървя.
Стъпка тук, стъпка там,
водопада ще открия сам.
После ще се разхладим,
по-нагоре още да се изкачим.
Детето го оставяме в басейна,
да играе, плува, да поддържа тена.
Не съм съгласен да ми мрънка
ако закачи по пътя трънка!
Стигаха ми сутрината сребристите токачки,
не съм ги доближил, разкрякаха се тези квачки...
Видях и гъски в оградената градинка,
дядото полива, а вода шурти отвънка...
Флората и фауната навсякъде около мен,
слънцето пече ли, пък пече, в дългия почивен ден...