28.08.2020 г., 10:44

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 18

540 0 0

Ежедневни приключения 18
...
Ееее, най-накрая -
взеха ме на планина "Омая"!
Пак е жега...
Покрай близката рекичка е прохлада.
Ще намеря подходяща гега
билото да изкатеря,
да потърся водопада...
Но дали ще го намеря?!
Не разчитам и на мама,
ориентация не й приляга, 
филмите, изгледани, забравя, 
в живота как ли се оправя?!
На туй място много пъти е била,
сякаш за първи път дошла.
Най-добре е да помагам,
на носните си "органи", най-вече, се надявам.
Имам четири крака, 
пътя пъргаво ще извървя.
Стъпка тук, стъпка там,
водопада ще открия сам.
После ще се разхладим,
по-нагоре още да се изкачим.
Детето го оставяме в басейна,
да играе, плува, да поддържа тена.
Не съм съгласен да ми мрънка
ако закачи по пътя трънка!
Стигаха ми сутрината сребристите токачки,
не съм ги доближил, разкрякаха се тези квачки...
Видях и гъски в оградената градинка,
дядото полива, а вода шурти отвънка...
Флората и фауната навсякъде около мен,
слънцето пече ли, пък пече, в дългия почивен ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...