Изгаряща ревност...
Сама през пъкъла пак бродя.
Любов ли е, лъжа ли е, какво е?
Щом заедно с щастието и мъка ме споходи,
не вярвам аз, че злото за добро е...
Пред мен врата поредна се отваря.
Но ти къде си? Няма те... Защо?
И в двет кръга бавно аз изгарям,
че ти далеч си... Там, но със кого?
И тази ревност бавно ме убива.
Очите ми те търсят нощ и ден.
Не мога вече чувствата си да прикривам,
не мога да живея с твоя поглед вледенен...
Кажи, за нея ли си мислиш пак?
Отново ли в сърцето ти дойде неканена?
И докога ще трябва да живея в мрак?
Объркана, уплашена, ранена и измамена?
Не вяевам, че не мислиш ти за нея.
Не вярвам в думи нежни, но лъжливи.
Макар за теб ужасно да копнея,
не мога да повярвам на очите ти красиви.
Докажи ми, че за тебе съм една.
Сълзите ми със истина попий.
Докажи ми, че за тебе минало е тя
и с обич страховете в мен разбий!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
