Изгаряща ревност...

13.11.2006 г., 11:16 ч.

Поезия

765 0 3

Сама през пъкъла пак бродя.
Любов ли е, лъжа ли е, какво е?
Щом заедно с щастието и мъка ме споходи,
не вярвам аз, че злото за добро е...

Пред мен врата поредна се отваря.
Но ти къде си? Няма те... Защо?
И в двет кръга бавно аз изгарям,
че ти далеч си... Там, но със кого?

И тази ревност бавно ме убива.
Очите ми те търсят нощ и ден.
Не мога вече чувствата си да прикривам,
не мога да живея с твоя поглед вледенен...

Кажи, за нея ли си мислиш пак?
Отново ли в сърцето ти дойде неканена?
И докога ще трябва да живея в мрак?
Объркана, уплашена, ранена и измамена?

Не вяевам, че не мислиш ти за нея.
Не вярвам в думи нежни, но лъжливи.
Макар за теб ужасно да копнея,
не мога да повярвам на очите ти красиви.

Докажи ми, че за тебе съм една.
Сълзите ми със истина попий.
Докажи ми, че за тебе минало е тя
и с обич страховете в мен разбий!!!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tedata3 (Теодора Михайлова)

2010-10-25T22:49:22+03:00

Поздравления
Plamiii (Пламена)

2007-01-15T14:45:21+02:00

Петя ревността е другата страна на любовта... трябва да се бориш за да не е толкоз наранима ревността,.. но иначе стихчето ти е доста добро
kity (Людмила Нилсън)

2006-11-13T11:28:13+02:00

Хубаво е!!! Тази ревност...как може да погуби хубавото в една любов!!! Лошо е когато са дали повод за това. Поздравявам те