Изгарящата самота
Всеки ден седя и гледам...
Чакам някой... може би.
Всеки ден седя и се моля...
моля се да си до мен сега...
скъпо мое момче!
Нуждае се моето сърце
от любовта ти точно сега...
Умолявам те... Крещя..
не ме оставяй в ръцете на самотата...
... мразя я...
Хвърлям пореден поглед нежен
към вратата,
но там ти не си.
Няма никой,
а ще има ли някога?
Ще има ли утеха
за моята наранена душа?
Отново съм сама
в моята студена стая,
облята в сълзи...
Усещам как сърцето плаче,
плаче и се къса...
А очите продължават да се пълнят,
ще се удавя...
Ще ме оставиш ли
в ръцете на нищетата?
Тук със сълзите на любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зузка Всички права запазени
