17.01.2013 г., 6:56  

Изгорих мечтите си

965 0 5

Изгорих мечтите си.

Твърде са големи.

Пречат ми да бъда всекидневна.

Пречат ми

да влагам смисъл в малките неща.

Карат ме да се разгръщам,

да летя,

да прескачам граници...,

а къде ти толкоз място

в мойта малка къща.

Трябва някак да се сместим

аз, детето, котето,

няколко саксии със цветя,

покъщнина

и гардероб със дрехи.

Няма място.

Изгорих ги.

Чудя се дали за пепелта

мъничко местенце

ще намеря.

 

17.01.2013

 

http://www.youtube.com/watch?v=o3Ki9rBuVXQ&NR=1 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...