Изгревът на сърцето (лятно, посветено)
Взираща се плахо в спокойното море,
с надежда гледам за да те открия.
Обичам тайно, никой да не разбере...
Опитвам се сълзите от хората да скрия.
За мен е истина, за тях е филм банален.
Дали за тях изгрявала е Любовта?...
Дали отивала си е като изгрев ранен?...
разбирали ли са какво е самота?...
И заобиколен от гларуси и чайки,
наслаждаваш се на тихото море.
В сякаш с полъх на лалета, рози, лайки,
тихичко до теб застава твоето сърце.
За миг затварям очите, за да помечтая,
да избягам и да скрия погледа си наранен.
Заспивам, но дори в съня си те желая.
Лежа на плажа, а ти не си до мен...
Нали си бяхме обещали,
наранихме се взаимно и болеше.
Но Любовта боли ли, тя не жали...
а по-истинска от всичко беше...
Отивам и тихичко се сгушвам,
взирам се в звездите на небето...
За твоя глас пак тихо се ослушвам,
за теб оглеждам се - мой изгрев на сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миряна Венелинова Всички права запазени
