Белоснежка (Гергана Шутева)
182 6741
9.03.2006 г., 20:22 ч.

ИЗГУБЕНА 

  Поезия
882 0 10
                    Изгубена


Отдавна се скитам без път и посока,
разнищена до дъно е душата,
но горда съм, по чужди порти ръката ми не тропа,
не търся милостиня, ни жалост от съдбата.

Ограби ме животът - надеждата в сърцето ми отне,
захвърли ме сред нищото ранена,
и ето ме - отново бродя,но къде...
ще се сломи ли душата ми, от болка закалена?

Потъвам, губя се сред погледи безлични,
сред мрак и черна хладнина,
светът ме гледа с две очи цинични,
а исках просто малко топлина...


09.03.2006г.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления!
  • В момента се чувствам точно така, а стихотворението е страхотно, както и всички останали
  • Браво много е хубав
  • Много ти благодаря,Иво!Радвам се,че ти харесва!
  • ВСЕКИ НОВ СТИХ ОТ ТЕБ ,ГЕРИ МИ СТАВА ЛЮБИМ/6/
  • Мili_bg,Вал,Джейни,RadiFein,много ви благодаря!!!
  • Прекрасен стих!!! Вал ,не мисля че има нужда от "още" та той е едно прекрасно откровение.Думите в него успяват да погалят сетивата ни и мисля че това е една причина да си остане неподправено.
  • Ограби ме животът - надеждата в сърцето ми отне,
    захвърли ме сред нищото ранена,

    Гергана и аз така се чувствам,
    сърцето ми ще се пръсне от толкова болка.
    Поздравления за стиха ти!
  • Мъничко иска още, сама го прегледай! Пиша ти 6, харесва ми идеята!
  • Докосва!
Предложения
: ??:??