27.06.2007 г., 22:30

Изгубена любов

735 0 0
Ти отиде си,
просто мина покрай мен,
нима не знаеш, че след себе си остави мрачен ден!
Аз обичах те и още те обичам,
двамата със тебе бяхме, а ти беше по-различен.
Попитах просто: "Какво има?",
а ти ми отговори: "Трябва да замина!"
Какво да кажа? Замълчах,
ала сърцето ми изпълни се със страх!
Прикрих страха си със усмивка,
но за нещастията нямаше почивка,
оказа се, че ще заминеш скоро,
а аз силно чувствах тежката умора!
Уморих се да се притеснявам,
уморих се грешки да прощавам.
Ти ставаше все по-различен:
тъжен, мрачен и безличен,
единствено когато беше с мен,
щастлив ставаше твоя ден.
Усещах всичко, но не исках
да говоря с теб за твоя страх!
Усещах, че се плашиш,
че ти е мъчно, че тъжиш!
Минаха дни, минаха срещи,
а аз не спирах с моите грешки!
Исках да ти кажа колко те обичам,
истината не трябваше да отричам,
но излъгах те, че нямам чувства
и сега на себе си не мога да простя!
Вече късно е и теб те няма,
ала любовта ни никога не е била измама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...