14.10.2009 г., 22:27

Изгубена в приказките

1.2K 0 2

Увод
Разказвачката. С коси, закрити в кърпа,
и глас, изливащ медни думи.
Започне ли - на място не се свърта.
Приказките нейни взимаха ума ми.

Тя разказваше ни без умора.
За Пепеляшка и за принца, и за всичко.
За крале, принцеси и за бедни хора,
щастливи, че могат просто да обичат...

А ние слушахме я мълчаливо.
Аз в приказките ù безкрайно се вживявах,
и в героините ù, влюбени щастливо,
на местата им аз често се поставях...


***

Малката русалка


Дори и да боли, ще бъда твоя
и ще рискувам всичко свято.
Природните закони ще преборя,
за да те имам, та макар за кратко.

Човешката душа си пожелавам
и теб, единствена моя награда.
Съдбата си в ръцете ти оставям,
защото не мога да те забравя.

***

Герда и Кай
"Снежната кралица"

Аз ще преборя всичко тъмно, зло,
което те държи далеч от мене.
И всяко късче дяволско стъкло
аз ще премахна, без да губя време.

Ще те измъкна от студения ù замък,
надявам се, че ти ще дойдеш с мен.
Защото розите цъфтят и прецъфтяват,
но повече обичам те от ден на ден.

***

Снежанка

Мои малки приятели, аз сега ще вървя.
Моят принц ме събуди от дългата дрямка.
Мои малки приятели, аз ще тръгвам сега.
Пак седмина оставате в къщата малка.

Аз вярвам, че вие ще бъдете там
на моята сватба щастлива и бяла.
А аз обещавам, ще откажа без срам
наследеното вълшебно огледало.

***

Уенди Дарлинг
"Питър Пан"

Аз исках вечно да бъда дете,
а Питър обещаваше това.
Последвах го и беше ми добре,
но не очаквах нея, Любовта.

В очите му безславно се удавих,
а той така и не призна, че се е влюбил.
Опитах се, ала не го забравих,
макар той спомена за мен да бе изгубил.

***

Бел
"Красавицата и звярът"

Аз исках само роза за подарък,
а неочаквано намерих любовта.
Шокът от вида му беше кратък -
видях, че има най-красивата душа.

Обикнах го – за някои нелогично,
ала съвсем естествено за мен.
И няма нищо толкова различно,
сега, когато в принц е променен.

***


Елиза
"Дивите лебеди"

О, лебеди! Летете, скъпи братя.
Летете, залезът ще ви застигне,
преди да можете да стигнете скалата.
(О, няма да им кажа, че боли ме.

Ръцете ми изгарят от коприва,
но от магията ще ги избавя,
ако успея, докато съм жива…)
Летете, братя! Аз ще се оправя…


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...