Изгубени души

Знаеш ли защо е глуха самотата

и разяжда всяка топла дума?

За да може да пусне корени в душата...

и бавно гласовете да погубва.

Знаеш ли защо е сляпа любовта ни

и защо боли, когато сме сами?

Дълбаем рани надълбоко в телата...

и търсим изгубени очи,

в които вярвахме до безсъзнание,

а с погледите си разрушавахме стени.

Сега вдишваме само капките страдание,

осъзнавайки колко трудно е да си един...

Защо се търсим в безкрайни коридори,

след като отрекохме се преди време?

Една любов, но с толкова простори -

няма как изведнъж да забравим...