Изгубени пътища
Изгубените пътища, болят.
(Изгубилите само, знаят колко.)
Пълзи свирепо стържещият глад
за нова, по-успешна обиколка.
Или пък, за посока в пустошта
(но няма навигатор в лабиринта).
Затрупани са с делнични неща
и друмове, и мисли, и светилник.
Изгубените пътища са вик,
и смазваща вина, и горест тежка,
белязала посърналия лик
на пътници, в безумна въртележка.
Пътуването, може би, е кръг,
или пък, омагьосана спирала,
посяла в нас най-жилавия стрък -
надеждата да почнем отначало.
Изгубените пътища - война
с измислен враг, в наивна, сляпа драма.
В безкрайната вселенска тишина
те само миг са, те са просто памет.
Но тази памет, властно ни държи,
привързани към вчерашната битка,
изплетена от призрачни лъжи
и вяра, че светът е място плитко.
Изгубените пътища... съдба,
но явно, нито наша, нито чужда.
Погрешна стъпка в ледена вода,
която светли изгреви събужда.
Те ничии са, нямат дух и глас,
дори сърцето там не вижда знаци,
но тихо ни очакват. Точно нас.
С космически урок по ориентация.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
